Здравей, добре си дошла.
Знаеш ли, имах деца и жена.
Не мога да дишам, да се обърна ... .
Опасан с маркучи и жици,
без телефон и подходящи дрехи сега
в ИКО-то на университетска търся деня.
Климатици и спуснати щори,
осветление и чужди сговори,
език на екипи който не знам.
Пореден среднощен нещастник,
поемат го две ютии в слаби ръце
подскача пак и "погледни ме", "дишай"
кънтят в залата - и не спират.
И като в Чистилището
скимтят и пъшкат - "Ох, боли"
Сънищата обещания изсипват
не знайно към кого, а и защо.
Вече ги знам наизуст
денем от другите стаи се чуват да щъкат по коридора
а вечер спешните са от десет до два,
плановите си идват с дрешки
близките им носят подбрана храна
а спешните, от операционната ги водят голи под чаршафа.
И тъй седмицата си отиде
преди да настанят ме
в хотелската им част.
|