Последната спирка преди дома. 

Докато търсех "духът на комплекса", леко ме жегна тръпката която може да усети само който е яздил на горен шенкел, без юзда, седло и стремена. Точно като индианец. Върна ме в друго време, но тук дадох и първия урок на моята вече поизраснала балеринка.

Къде са тези красоти, моля?
Разкошно е. И аз ще яздя кон, но на село, пернишко, при братовчед ми, който има прекрасни кончета. Ако се навие да ми отчува (казано на пернишки, а на книжовен език, да ми отгледа) едно жребче, ще си го взема тук у Леденик и ще си го гледам и ще си препускаме по полята и горите. Това ми е мечта откак се помня ))

Поздрави Заксън, радвам се за прекрасните преживявания, които споделяш!

По нашия край не е "отчува", а "очува". Всъщност с щерката сме "риби" - интуицията, мързелът и свише ни помагат. ;)
Ако ти чуват конче си го вземи при теб. До третата година не бива никой да му се качва, че гръбнака му ще е като прекършен. ... гледай и да не е някоя проклетия, да апе и гази /настъпва/.

Селото си е село, а градът е бетон и сотови мрежи.

Това не е село а комплекс от категорията на тези които могат да си позволят целогодишно да им гледат, хранят и тренират конете. Апартаментите и Лукса се ангажират за не по-малко от седмица, а чакането е ... епично.
;)

За едно куче таксата е 15 лв дневно. На село. Там има прана и е по - красиво от града.