Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния
Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость
Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура
( СбНУНК, кн. IX, Държавна печатница, София 1893 )
Издава Министерството на Народното просвещение
[[ Влахо-българскитѣ грамоти ]]
Сборникътъ, за който говорихме по-горѣ, е единствениятъ български литературенъ паметникъ, който се пази въ държавния архивъ, така че слѣдъ като прѣгледахме него, не ни остаяше друго освѣнъ да обърнемъ внимание върху влахо-българскитѣ
грамоти, които напротивъ, въ голѣмо множество има тукъ. Грамотитѣ въ архива по-вече сѫ събрани по официаленъ пѫть отъ влашкитѣ манастири слѣдъ станѫлата секуларизация на манастирскитѣ имоти въ врѣмето на князъ Куза. По-важнитѣ влашки манастири сѫ били основани не дълго слѣдъ основанието на влашкото княжество, поради което въ тѣзи манастири се пазили твърдѣ стари грамоти и други държаво-правни актове, които се отнасятъ до най-старитѣ манастирски имущества. За това въ архива почти всички грамоти сѫ влашки, а много отъ тѣхъ и твърдѣ стари — отъ края на XIV. и отъ XV. стол., до като въ академията, както видѣхме, най-старитѣ влашки грамоти не идѫтъ по назадъ отъ XVI. стол. Грамотитѣ въ архива се пазѭтъ въ отдѣлни вързопи, споредъ както сѫ отдѣлени документитѣ на всѣки манастиръ. Понеже архивътъ нѣма каталогъ, и понеже поради поправяньето на архивното здание не можеше да се работи при самитѣ рѫкописи, ние не успѣхме да си съставимъ пълно понятие за славянския отдѣлъ на архива. Споредъ госп. Хъждеу въ архива имало твърдѣ много влахо-български грамоти.
При условията, въ които бѣхме, ние на драго сърдце се задоволихме и съ това, че любезностьта на директора ни даде възможность да прѣгледаме поне една малка часть отъ по-старитѣ влашки грамоти. Именно послѣднитѣ бѣхѫ за насъ твърдѣ интересни, и трудътъ ни, наистина, не бѣ напразенъ, защото топърво тукъ ние видѣхме по-чисти срѣднобългарски грамоти отъ рода на нѣколкото най-стари грамоти, обнародвани у Венелина. Съ голѣмо удоволствие копирахме по-важнитѣ отъ тѣзи, които прѣгледахме, съ надежда, че по тѣхъ ще може да се сѫди, поне откъмъ езика, и за другитѣ, които не видѣхме. Най-старитѣ грамоти сѫ отъ Мирчо велики, съврѣменикъ на катастрофата на второто българско царство, и неговитѣ първи наслѣдници. Езикътъ отъ това врѣме е твърдѣ важенъ за историята на българския езикъ, понеже тогава имено той е прѣкарвалъ епоха отъ най-бързи измѣнения, тогава той е прѣминавалъ отъ срѣдния въ новия периодъ на развитието си. Колѣбанието между старитѣ именни флексивни форми и новитѣ, които ги замѣстяли, характеризуватъ езикътъ отъ края на XIV. и първата половина на XV. столѣтие. Въ „влахо-българскитѣ грамоти” на Венелина сѫ напечатани и четири Мирчови грамоти. Ние имахме възможность да разгледаме оригиналитѣ на двѣ отъ тия грамоти (вж. у насъ грам. № 3 и № 4.), па даже и да се сдобиемъ съ фотографически снимки както и съ снимка на една друга, необнародвана Мирчова грамота. [1]
Отъ сравнението на
. Тия фотографически снимки прилагаме пакъ фотографически репродукувани при изданието на грамотитѣ; вж. пу-долу въ края на статията „Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость."
184
оригиналитѣ съ Венелиновото имъ издание, се видѣ, че у Венелина има и много други неточности, повече отколкото може би до сега се мисли, именно не само че у Венелина редовно се прѣдава ѧ на оригиналитѣ чрѣзъ я, но изобщо разрѣшаваньето на съкращенията у него е твърдѣ свободно, а при туй срѣщаме и не точно прѣдадено ѫ и пр. Въ казанитѣ двѣ Венелинови грамоти се указахѫ, споредъ оригнналитѣ, подобни неточности: въ грам. отъ 1406. г. (и датата е погрѣшна; въ оригинала ясно личи 
сир. 6915. слѣдователно 1407, а не 1406. г.) редомъ е напечатано: почявше, проклятъ, клятвѫ, грядѫщу и пр. вм. почѧвше, проклѧтъ и пр.; въ оригинала е 
, а у Вен. есть; напечатано е: „да пріемлетъ велико зло и оргіа,” а въ оригинала: ѡргіѫ; печатано „да се състану съ кралемь” а въ оригин. „да се състанѫ”; печатано е: „почявше отъ села Тагорѣ дори до планина,” а въ оригинала е ясно: отъ селата горѣ дори до планинѫ. Че тукъ е дума за Тисменскитѣ села (множ. ч.), вижда се отъ една друга грамота, която ние прѣписахме въ архива, а именно отъ грамотата на млади Басарабъ войвода год. 1480 (обнародвана по долу подъ № 10), гдѣто се казва; „почевше ѡт селата Тисмене.” Грамотата, обнародвана у Венелина подъ г. 1399., въ сѫщностъ е отъ 1409 год. (въ оригинала още ясно се вижда год. 7917), а освѣнъ това тя не е пълна издадена, както се вижда отъ приложената въ нашето издание снимка, (иж. № 4). Тѣзи и други подобни неточности у Венелина, както и потрѣбата, да се издаде повече материялъ отъ тоя родъ, ни потъкваше да прѣписваме съ особена ревность и внимание по-старитѣ влашки грамоти.
Грамотитѣ, които копирахме въ архива, сѫ всички безъ изключение влашки; тѣ сѫ всичко 30 грамоти:
Грамота отъ Мирчо велики, издадена въ Тисменския манастиръ въ 6915 (1407) год.
Грамота отъ Мирчо велики, издадена въ Гюргево въ 6917 (1409) год. 11 Май.
Грамота отъ Мирчо велики, издадена на манастиръ св. Троица въ Кучетъ безъ дата.
Грамота отъ Мирчо велики, издадена на манастира св. Троица безъ дата и мѣсто.
Грамота отъ Владъ войвода, издадена въ Търговище въ 6945 (1437) год. 13 Августъ.
Грамота отъ Михаилъ войвода, издадена въ Търговище въ 6926 (1418) год. 22 Юний.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ Букурещъ въ 6974 (1466) год.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ Букурещъ въ 6975 (1467) год. 15 Януарий.
185
Грамота отъ Млади Басарабъ войвода, издадена въ Букурещъ отъ 6988 (1480) год. 3. Априлий „на свѣтли пондѣлникъ."
Грамота отъ Млади Басарабъ войвода, издадена въ 6988 (1480) год. въ манастиръ Гергица.
Грамота отъ Млади Басарабъ войвода, издадена въ Букурещъ въ 6988 (1480). 3 Априлий.
Грамота отъ Владиславъ войвода, издадена въ Търговище въ 6989 (1481) год. ендиктионъ 14.
Грамота отъ Владъ войвода, издадена въ Търговище въ 6991 (1483) год. 5 Юний.
Грамота отъ Владъ войвода, издадена въ Букурещъ въ 6998 (1490) год. 12 Априлий.
Грамота отъ Владъ войвода, издадена въ Букурещъ въ 6998 (1490) год. 11 Септемврий.
Грамота отъ Владъ войвода, издадена въ Букурещъ въ 7001 (1493) год. 15 Юний.
Извлѣчение отъ грамота на Владъ войвода, дадена на манастира Главечъ въ 7001 (1493) год. въ Букурещъ.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ Търговище въ 7004 (1496) год. 1 Августъ.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ Търговище въ 7005 (1497) год. 9 Януарий.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ Кралю во въ 7004 (1496) година.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ 7006 (1498) год. 15 Априлий.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ 7007 (1499) год.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ Търговище въ 7009 (1501) год. 21 Май.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ Търговище въ 7009 (1501) год. 24 Май.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ Търговище въ 7011 (1503) год. 18 Априлий.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ Търговище въ 7012 (1504) год. 15 Юний.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ Букурещъ въ 7013 (1505) год. 2 Юний.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ Търговище въ 7013 (1505) год.
Грамота отъ Радулъ войвода, издадена въ Търговище въ 7013 (1505) год. Ноемврий.
__ [[ Музейната библиотека недостъпна. Въ молдавската столица Яшъ. Въ държавния архивъ. ]]
При всичко че и това, което при казанитѣ извънредни условия можехме въ архива да четемъ и отбѣлѣзваме, не бѣше малоцѣнно за насъ, пакъ ние рѣшихме да прѣкѫснемъ работата си въ архива, понеже тукъ и за напрѣдъ ни остаяше да прѣ-
http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_belezhki.htm#3
Карл Маркс, Фридрих Енгелс и сексът межд...
Веселите курортисти (част II)- еротична ...
