От миротворец до разпалвач на война: Трагично падане на украинския Владимир Зеленски

https://www.rt.com/russia/547298-from-peacemaker-to-warmonger/?fbclid=IwAR1PYOOjpGJscu079iTIVJ-PHmIqCtvrVOgySbvhf5ezq_8VYXpiMwVJC8c

Президентът на Украйна дойде на власт, призовавайки за мир, но продължи милитаристичната политика на своя предшественик



Украинският президент Владимир Зеленски посещава предните позиции на украинските военни в Донбас, Украйна на 06 декември 2021 г. © Украинско президентство / Handout/Anadolu Agency чрез Getty Images

Нещо наистина невероятно се случи в Украйна през 2019 г. Държава, традиционно разделена на две практически равни части, избра почти еднакво един и същ президент, давайки 73,22% от гласовете за известния комик Владимир Зеленски от Студио „Квартал 95“. Избирайки артистите, украинският народ показа, че е уморен от кариерни политици и най-важното е, че иска мир в региона на Донбас.  

Неговият предшественик Петро Порошенко беше обвързан с гражданската война в източните региони на страната, докато шоуменът Зеленски беше свежо лице, което пусна няколко крещящи линии, нарисува няколко ярки снимки и успя да убеди хората, че той е миротворец. Въпреки това, за да цитирам една украинска поговорка, „не се оказа така, както те си мислеха, че ще стане“. Докато беше на поста, „добрият клоун“ се превърна в истински разпалвач на война, който в някои отношения е дори по-твърд от Порошенко. Как и кога се случи това? 

Илюзия за алтернатива  

Кандидатът за президент Зеленски проведе кампанията си като грандиозно политическо шоу, използвайки актьорските си умения и помощта на колегите си в бизнеса. „Аз не съм ваш опонент, аз съм вашето изречение“, каза той с професионално обучения си глас към Порошенко по време на дебат и тази реплика резонира с най-дълбоките стремежи на украинския народ. Ето го, нов кандидат без предишен опит в политиката, който обеща да преследва Порошенко и други корумпирани политици, да лиши имунитета на депутатите и да сложи край на войната в региона на Донбас. Неговите предизборни обещания вдъхнаха надеждата, че с изчезването на старите елити установените политически практики също ще бъдат тост.  

Украинците имаха своите причини да се надяват, че всичко ще се получи добре. Зеленски е евреин, той идва от традиционно промосковската югоизточна Украйна и говори руски като майчин език – и затова беше възприеман като човек, който ще се противопостави на подпалването на войната, ксенофобията и религиозния екстремизъм. Хората мислеха, че той ще заклейми триадата на Порошенко „армия, език и вяра“ . Избирателите искаха да повярват на някого и Зеленски изглежда отговаряше на ролята. 

Легендата за миротвореца Зеленски беше разпространена и от  интервю , което той даде през януари 2019 г., докато все още беше кандидат за президент. На въпроса какво би казал на руския президент Владимир Путин, ако се стигне дотам, Зеленски побърза да отговори: „ Първо и преди всичко искам да спрат стрелбата“. Тази реплика беше толкова важна и символична, колкото „аз съм твоето изречение“ , хвърлено към Порошенко. Избирателите почувстваха, че нямат нужда да чуват нищо повече.

Прочетете още  Украйна отхвърли предположенията за предстояща руска инвазия

По-късно същия месец обаче „миротворецът“ заяви, че няма да изпълни мирния план от Минск. „Тези споразумения не са много сложни“, каза Зеленски и добави, че тъй като споразуменията не работят, е време да се включат други страни в процеса. Той също така отказа да помилва хората, участващи в боевете в Донбас, което е част от Минските споразумения. „Те убиваха нашите хора. Какво имаш предвид? Разбира се, няма да го направя. Аз съм против някой да ни диктува, независима държава, кого да помилваме. Те не могат да искат пълна амнистия. Никой няма да направи това!” - каза Зеленски.  

Друго обещание на Зеленски, което му спечели подкрепата на хората в Украйна, беше да преразгледа закона „За осигуряване функционирането на украинския като държавен език“, който беше приет от Петро Порошенко през последните му дни в офиса. „ След като поема поста на президента на Украйна, този закон ще бъде проучен и анализиран, за да се гарантира, че се грижи за всички конституционни права и интереси на всички граждани на Украйна. След това, в зависимост от резултата, ще се позова на правомощията си като президент на Украйна, за да действам съответно в интерес на украинските граждани, както е предписано от Конституцията.Оттогава обаче ситуацията не се е променила. Официалната езикова политика на Украйна продължава да пренебрегва интересите на рускоезичното население. През януари 2022 г. бяха въведени допълнителни ограничения, изискващи всички национални печатни медии да се публикуват на украински, което на практика постави извън закона повечето от рускоезичните вестници в страната. 

Веднага след като встъпи в длъжност, Зеленски започна да звучи много повече като своя предшественик Порошенко, докато използва огромното национално доверие и подкрепа, които вече беше спечелил. Неговата партия "Слуга на народа" спечели предсрочни парламентарни избори с обикновено мнозинство от гласовете. Според закона на Украйна това означаваше, че президентът и неговите съюзници са свободни да се ползват с власт, без да е необходимо да влизат в каквато и да е политическа коалиция, така че фракцията може да определя политиката на Украйна, както намери за добре. От друга страна, това ги направи в крайна сметка отговорни за ситуацията в страната. 

© Oleksandr Rupeta / NurPhoto чрез Getty Images

Новият украински лидер се радваше и на много сърдечен прием на световната сцена. Москва не беше изключение. Въпреки войнствената реторика на Зеленски, постоянните разговори за „руската агресия“, исканията за връщане на Донбас и Крим на Украйна, призивите към страните от НАТО да упражнят повече натиск върху Русия чрез икономически санкции и други изявления в стил Порошенко, първият телефонен разговор между новите Украинският президент и Владимир Путин се състоя още през юли 2019 г. Това помогна за ускоряване на процеса на размяна на затворници. Това обаче беше последното нещо, което Зеленски правеше като миротворец. 

Зеленски е над споразуменията Минск II 

Смяната на властта в Украйна съживи преговорите в Нормандския формат, които бяха задържани от 2016 г. В интервю за германската Deutsche Welle в навечерието на срещата на Нормандската четворка Зеленски каза : „Вие добре знаете, че аз не не подписах Минските споразумения, нито пък някой от моя екип. Ние обаче сме готови да предприемем стъпките, предвидени в документа, за пълно изпълнение на всички споразумения от Минск, за да постигнем най-накрая мир. 

По време на подготовката за срещата на върха на Нормандската четворка, страните се върнаха към формулата, предложена от Франк-Валтер Щайнмайер и приета още през 2016 г. Предложението, което германският министър-председател на Щайнмайер излезе, включваше Украйна да въведе временно закона за специалните режими на местно самоуправление в Донецк и Луганска област. Той трябваше да влезе в сила временно след местните избори в посочените региони и след това за постоянно, след като ОССЕ потвърди, че изборите са били честни и свободни. Този курс на действие беше повторно потвърден от страните на срещата на върха в Нормандския формат на 9 декември 2019 г. в Париж. 

Но Зеленски не планираше да се придържа към споразумението, както се оказа. На 1 октомври 2019 г., два месеца преди срещата на върха, Зеленски каза : „ При всяко външно присъствие там няма да се проведат избори. Никога няма да допуснем избори, ако там има войски. Ако там има войски, виждате, изобщо няма да има избори.” Така че всъщност Киев подписа формулата на Щайнмайер само като формалност, само за да може да си вземе заслугата за участие в срещата на върха.

Първите стъпки на Зеленски като украински президент трябва да бъдат разгледани. Важно е да се подчертае кога и как точно той се е отказал от всички планове за уреждане на конфликта в Донбас. Тъй като Минските споразумения бяха подписани отдавна и около тях се генерираха толкова много спекулации, обикновените хора все повече и повече се объркват какво е истина и кое е лъжа в тази история и кои действия са нарушили споразумението и как Зеленски саботира прилагането му. 

Прочетете още  Без уважение към Путин: Как призив за сътрудничество с Русия сложи край на кариерата на вицеадмирал

Нека започнем с обобщаване на някои факти. Споразуменията от Минск, приети с Резолюция 2022 на Съвета за сигурност на ООН от 12 февруари 2015 г., предписват поредица от стъпки, които трябва да бъдат предприети в определен ред за мирно разрешаване на проблема с Донбас от осем години. Според документа, в първия ден от изтеглянето [на войските на Украйна, тъй като единствената друга сила в района представлява новите самопровъзгласени републики] е трябвало да започнат преговорите за провеждане на местни избори съгласно украинския закон „ За временното самопровъзгласяване правителствена поръчка в някои райони на Донецка и Луганска области. Изборите трябваше да бъдат обсъдени с представители на Донецката и Луганската народни републики (съответно ДНР и ЛНР). Законът също така ще даде на регионите право на езиково самоопределение и ще позволи на техните органи на местно самоуправление да участват в назначаването на ръководители на прокуратури и съдилища, както и да създават звена на народната полиция и да развиват международен гранично сътрудничество с Русия.  

Точка пета от документа изисква да се осигурят помилване и амнистия, а точка шеста повелява освобождаването и размяната на военнопленници. Възстановяването на пълния контрол на държавната граница в цялата зона на конфликт от правителството на Украйна е далеч по-надолу в списъка, по точка девет, и е наред само след провеждане на местни избори и провеждане на конституционна реформа за децентрализация на страната. 

Ясно и просто, би казал някой. И все пак, по време на съвместната пресконференция след срещата на върха, Зеленски каза : „Ние никога няма да се съгласим на федерализиране на Украйна чрез изменение на нашата конституция. Няма да толерираме никакво външно влияние върху самоуправлението на Украйна. Украйна е независима държава, която избира своята политика независимо“, като по този начин отрича по същество споразуменията Минск II. 

По този начин „миротворецът“ Зеленски направи точно това, което правеше Петро Порошенко, а именно промени реда на стъпките в документа: първо граничен контрол, след това избори. В интервю за Financial Times Зеленски също отказа да проведе разговори с представителите на Донбас, като каза: „Аз не водя преговори с терористи, това е невъзможно в моята позиция“. Той също така се върна към изискването за амнистия в своето обръщение към парламента през октомври 2020 г.: „Ужасната дума „амнистия“ не е за всеки и не за избягване на отговорност. Става дума за милиони наши граждани, чиито ръце не са окървавени.” 

Милитаризация вместо мир 

Веднага след като Зеленски беше избран, той започна да пътува по света в опит да получи повече оръжия за Украйна. Той разговаря с Канада , Германия  и Съединените щати, наред с други. Военната помощ, получена от Украйна от тези сили между 2014 и 2021 г., възлиза на 2,5 милиарда долара. Молбата на Украйна за членство в НАТО става все по-упорита. 

При управлението на Зеленски милитаризацията на обществото беше насърчавана и военната реторика трябваше да се радва на огромна подкрепа. Наскоро приетата Стратегия за военна сигурност на Украйна призовава за бойна готовност за действителна борба с Русия, а не само за защита в случай на необходимост – например в случай на граничен конфликт между Русия и нейните съседи или ако Русия се опита да задържи Беларус в своята политическа орбита . Стратегията за външна политика на Украйна е също толкова амбициозна и призовава за „борба с Русия“ дори в Африка. 

В същото време администрацията на Зеленски продължава да милитаризира страната почти в същия дух като албанския Енвер Ходжа. Министерството на отбраната на страната последва прилагането на закона „За основите на националната съпротива“, като възложи на всеки регион и всеки град с над 900 000 жители да формира местни отбранителни бригади и определи общата цел за щат на тези сили на 130 000 души. Тези сили трябва да бъдат разположени извън бойните зони, но президентът може да им възложи други задачи. 

Жените не бяха пощадени от указа. Министерството на отбраната вече иска всички жени от 18 до 60 години на военен стаж до края на годината, включително бременни и многодетни майки. От 2023 г. жените, които пренебрегват "военния си дълг", както и техните работодатели, ще бъдат глобявани. Уебсайтът на президентската канцелария на Украйна публикува петиция за възстановяване на списъка с работни места, въведен от украинското правителство на 14 октомври 1994 г. Над 37 000 души са го подписали цифрово . 

Другата инициатива на Зеленски за предоставяне на украинско гражданство на чужди граждани, участвали в действия срещу Донбас, е съмнителна от гледна точка на международното право, което забранява използването на наемници във въоръжени конфликти. Това може също да създаде допълнителни рискове за Украйна и нейните съседи, като легализира някои много съмнителни лица, вероятно дори терористи, които могат да рискуват да се укрият от престъпленията си под украински паспорт. 

© Алексей Кивалиов / Укринформ / Barcroft Media чрез Getty Images

Имаше много инциденти с ескалация в Донбас по време на президентството на Зеленски. Това съобщава Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека (OHCHR).че броят на нарушенията на примирието в зоната на конфликта се е увеличил значително между 1 февруари 2021 г. и 31 юли 2021 г., причинявайки смъртта на 62 цивилни. Това е с 51% повече смъртни случаи, отколкото през предходните шест месеца. ООН също така отчете 369% увеличение на броя на регистрираните нарушения на примирието. От 1 февруари 2021 г. до 31 юли 2021 г. OHCHR регистрира 27 случая на артилерийски повреди по граждански цели, като 22 (81%) от тези инцидента са се случили на територията, контролирана от бойците на Донбас, а пет (19%) на контролирана от правителството територия. По този начин украинските сили продължават да обстрелват обектите на самопровъзгласилите се републики, причинявайки по-голямата част от жертвите, сочат данните на ООН. И да не забравяме, че всичко това се случи преди неотдавнашната военна истерия и публични оплаквания за предстоящата „руска инвазия“. 

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова наскоро каза , че „трагичните цифри [на линията на контакт в Донбас] напоследък отново нарастват и това е тъжен факт. След кратка пауза среднодневният брой на инцидентите с обстрел нарасна до по-високо ниво в сравнение с предходния месец и дори предходната година. 

Прочетете още  Пентагонът разкрива броя на американските войски в повишена готовност над Украйна

Страданията на цивилното население в Донбас също не убягнаха от зоркото око на ОССЕ. По време на посещението си в селището Золотое-5 в ЛНР, координаторът на хуманитарната работна група Шарлота Реландер беше шокирана от редовния обстрел. „Много е страшно да видя това, което видях тук. Дори не знаех, че това се случва, а това е голямо училище, както разбирам. Много, много ученици тук зависят от училището, за да дойдат тук да учат. И разбира се, като цяло, не трябва да има нищо, насочено към структура като училище. Това е цивилна структура“, каза тя. 

Докато предполагаемата „руска инвазия“ и новините за московските войски, които очевидно се струпват на границата с Украйна, продължават да правят заглавия, изглежда никой не се интересува да споменава, че Украйна събира сили на границата с измамните региони, които са няколко пъти по-големи от тези на бунтовниците, както наскоро съобщи шефът на ДНР Денис Пушилин.  

Междувременно Западът продължава да вкарва оръжия в Украйна. Във вторник, 18 януари 2022 г., украинската армия получи партида леки противотанкови ракети. Белият дом не само разреши на балтийските държави да изпратят произведените в САЩ противотанкови и противовъздушни отбранителни системи в Киев, но също така ще предостави на Украйна пет транспортни хеликоптера Ми-17, според Wall Street Journal.  Под предлог, че защитава канадското посолство , е разположена 200-членна спец-оперативна единица от Канада . Обединеното кралство изпрати над 30 свои собствени войски на бригада за специални операции, като по този начин добави към стотиците чуждестранни военни инструктори в Украйна, които вече обучават специалните сили на Киев. Съобщава се, че сред тях има и оперативни служители на ЦРУ. 

Причините за трансформацията на Зеленски  

Сега нека се върнем към Зеленски и да се опитаме да разберем защо той пропусна шанса си да донесе мир в Украйна. Талантът му на артист предполага, че той е добър в четенето на публиката, което му помогна да дойде на власт, използвайки реториката на мира, дори и веднага да я отхвърли, след като бъде избран.  

За да бъдем честни, имаше някои опити за стартиране на мирния процес с Донбас. Роденият в Донецк Сергей Сивохо, който беше съветник на ръководителя на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, създаде Националната платформа за помирение и единство. По-късно платформата представи законопроект за принципите на реинтеграция на временно окупираните територии на Украйна. 

Въпреки че законопроектът мина само наполовина, отменяйки пълната амнистия, предвидена от Минските споразумения, но и давайки на Донбас правото да определя собствената си езикова политика, той предизвика обратна реакция. Както неонацистите, така и собствената фракция на Зеленски обвиниха президента в „държавна измяна“ и „капитулация“, докато Сивохо беше нападнат от бойци на батальон „Азов“, който е  признат  за неонацистка организация дори в САЩ. 

Тъй като нямаше собствени ресурси за правоприлагане, Зеленски избра да отиде с най-лесния вариант, тъй като всякакви опити за преговори със самопровъзгласилите се републики предизвикаха гнева на екстремистките групи, които доказаха, че могат да извършват безнаказано атаки срещу офиса на президента. 

Натискът, упражняван от десните радикали, се отрази на външната и вътрешната политика на Зеленски. Например президентът никога не е спазил обещанието си да преразгледа дискриминационното законодателство за езика и образованието. Габор Щиер, виден унгарски политически анализатор,  посочи, че има известни проблеми със защитата на интересите на унгарците в Украйна, казвайки, че „Зеленски е предпазлив от националистите и затова има много малко място за маневриране по този вътрешен въпрос“. 

Междувременно насилствената украинизация не само струва подкрепата на Зеленски в Украйна, но и предизвиква критики от международните играчи. Към края на декември 2021 г. рейтингът на одобрение на Зеленски е намалял от триумфалните висоти от 2019 г. до едва 24%. Украйна все още не е спазила резолюциите на ПАСЕ, изискващи законите на страната да бъдат приведени в съответствие с европейските стандарти. Вярно е, че тези закони са били приети преди Зеленски да встъпи в длъжност, но законът за коренното население, например, е написан от неговата администрация.  

През декември 2019 г. Венецианската комисия публикува доклад със становище, който критикува политиките на Украйна по отношение на етническите малцинства и малцинствените езици. Докладът подчертава, че „на ниво средно училище се създава йерархия, като коренното население е потенциално третирано по-благоприятно от националните малцинства, които говорят официален език на ЕС, а националните малцинства, които говорят официален език на ЕС, са третирани по-благоприятно от другите национални малцинства."

Прочетете още  Германия „предаде“ Украйна – кметът на Киев

Въпреки факта, че Комисията смята, че това е дискриминационно, Украйна – дом на над 130 етноса – нарече само кримските татари, караитите и кримчаците местни, игнорирайки хиляди хора, които принадлежат към руски, полски, унгарски, еврейски и други големи общности. 

Може би именно падащият му рейтинг на одобрение накара Зеленски да се разправи с опозицията и медиите. Чрез Съвета за национална сигурност и отбрана той започна да затваря телевизионни канали и да въвежда санкции срещу украински граждани, включително журналистите Анатолий Шарий и Игор Гужва. Това не остана незабелязано от Службата на ООН по правата на човека, която заяви следното в 32-ия си доклад: „OHCHR е загрижено, че индивидуалните санкции, наложени срещу депутата Тарас Козак и неговите осем компании, довели до затварянето на телевизионни канали 112 Украйна, ZIK и NewsOne, не са в съответствие с международните стандарти за правото на свобода на изразяване. Отново Украйна не обърна внимание, като въведе санкции срещу Шарий и Гужва, както и санкции срещу редица медии като Московский комсомолец, Ведомости и телевизионен канал Наш, след излизането на репортажа.  

ООН също осъди атаката на украинския президент срещу върховенството на закона. В същия доклад ОВКПЧ заяви, че „остава загрижено за конституционната криза, причинена от временното отстраняване, уволнението и наказателното преследване на двама съдии от Конституционния съд, което застрашава независимостта на съдебната власт и върховенството на закона в страната“. 

Най-новото вълнуващо развитие на този фронт е опитът да бъде осъден предшественикът на Зеленски Петро Порошенко за държавна измяна за купуване на въглища от региона на Донбас. След като украинските власти смятат, че е част от Украйна, къде е престъплението в това? Престъпление ли е да се купуват въглища от вътрешния пазар, вместо да се внасят от Южна Африка, или това е заради популярността на Порошенко, която го поставя на второ място след Зеленски? 

Президентът на Украйна Владимир Зеленски © Drew Angerer / Getty Images

По-рано тази година друг украински опозиционен лидер Виктор Медведчук беше арестуван, за който се твърди, че е извършил държавна измяна в отношенията с Крим. Точно като Порошенко, опозиционната платформа на Медведчук – За цял живот е гласувала преди фракцията на Зеленски, преди той да бъде съден. 

Медведчук също така твърди, че делото срещу него е явно политически мотивирано.

През август неговият адвокат Ринат Кузмин разкри, че политикът е подал петиция до Европейския съд по правата на човека за правото му на „справедлив процес, на свобода и лична сигурност“.

Засега изглежда, че Зеленски нарушава демократичните норми, за да остане на власт, макар че е малко вероятно това да помогне. Нека да разгледаме най- новата политическа история на Украйна . Виктор Юшченко, който провежда подобна политика, беше избран през 2004 г. с 51,99% от гласовете и не успя да бъде преизбран през 2010 г., осигурявайки мизерните 5,45%. Порошенко получи 54,7% от гласовете през 2014 г. и само 24,45% на следващите избори. Рейтингът на одобрение на Зеленски сега изглежда следва същия модел. 

Както гласи фразата, приписвана на Алберт Айнщайн, лудостта е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати. Възможно ли е решението за Зеленски всъщност да не се крие в разпалването на милитаристката истерия, а в спирането на войната, гарантирането на правата на етническите малцинства, окончателното смазване на корупцията, установяване на върховенството на закона и създаване на растяща икономика? 

От Олга Сухаревская,  роден в Украйна бивш дипломат, юрист и писател със седалище в Москва

  ОТЛИЧИТЕЛЕН БЕЛЕГ