Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2021 17:18 - Алея Яворов
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 840 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

АЛЕЯ ЯВОРОВ

 

„Макар и да съм една обикновена улица, зная знаете ли колко много неща! Минавате по мен и си мислите за вашите неща, изобщо не се замисляте, че аз чувам мислите ви. Разбирам ви, съгласявам се, не одобрявам, гневя се, възнаграждавам, наказвам, възпитавам, събирам, разделям, дишам... И надживявам поколения хора.
Впрочем за себе си трябва да кажа, че не съм съвсем обикновена улица. Името ми дори не е „улица”, а „алея”. Минавам напряко през една гора, разсичам широки незастроени площи, значи зелени все още, слава Богу. Дори, ако се замислите, можете да видите и някакъв символ в това, че започвам от една гара и завършвам пред една болница.

Много нелогично е построен светът на хората. Колкото човек е по-лош към другите си събратя, толкова по-щастливо живее приживе. Злото оставя далеч по-дълбоки следи в хорската памет в сравнение с доброто.
При нас не е така. Ако една улица е цялата изровена, тя просто вече не е улица. Загубва името си. Става нищо – ливада. Петнайсет дупки да има само по нея, и хората започват да я избягват. Буренясва, загубва очертанията си. Дори и да е чисто нова, ако е занемарила пречистващото си въздействие върху ония, дето ходят и живеят на нея, излиза й име. „О, лошата улица! Там не бива да ходиш. Кой знае какви ще срещнеш!”  Интересно какви ще срещнеш! Лоши хора, дето смъркат лепило и крадат. Ама, защото са от улицата. Ако са от обществото – о, не го казвате, но си го мислите! – „Там трябва да се стремиш да попаднеш, момчето ми!” А във въпросното „общество” гъмжи не, ами прелива от несравнимо едри крадци и сводници, наркомани, чисти подлеци. Защо бе, джанъм?

Погледнете си историята. Ако ви кажат да изброите трима царе от вашите, ще се сетите най-напред за онези, дето са водили войни, погубили са стотици хиляди, загубили са награбеното след няколко години и са ги убили естествено накрая. „Славно” според приказките ви. А имате царе, царували по 30, по 40 години в мир и благоденствие за народа, но за тях не се сещате. Колкото повече кърви има около един владетел, толкова ви е по-интересен.

Погледнете си културата. Ами, че там, май само без няколко, всичките са лоши хора. Един направил с жена си и нейните приятелки формен бардак. Ама бил „голям поет. Най-големият”. Дойде ли вечерта и негово четиристишие мълвите. Друг всичките си деца зарязал, барабар с майките им, но го почитате като „велик мислител, основоположник на хуманизма”. Трети бил полутрезвен само като се будел по обед – национален герой на цял народ... Каква е тази логика?

Погледнете си ежедневието. Ако някой ви направи добро, благодарите и вече сте забравили, но ако ви направи зло, ще го гоните до дупка да му го върнете. На какво учите децата си – да пререждат другите в живота, да не бъдат „балами”, да се навъртат покрай силните на деня... После се оплаквате, и вие, и децата ви, че светът бил „зле устроен”. Ами ще бъде такъв, какъвто си го създавате!

Да ви кажа честно – прекалено много са лошите хора между вас. А добрите ви са объркани – много си падат да глезят лошите. Един от моя контингент например взе всичко от жената, която го обичаше и го хвърли – любовта, надеждата, бъдещето. Ограби я накрая, взе с измама къщата й. Наказах го. А тя какво? Идва всеки ден на гроба му и се моли на Господ да го приеме добре горе, да го приласкае, да му прости. Защо? – защото тя му била простила! Има неща за които няма прошка, моето момиче. Не се меси в божиите работи.
Вчера идва и дъщеря му. И на нея не се намерил някой да й каже, че баща й заслужено си е получил смъртта.  И въпреки, че никога не го е обичала кой знае колко, жестоката му смърт е смекчила предишната й омраза. „Прости ми, татко, че не се опитах да те разбера.” Какво има да го разбираш. Тая къща, дето ти я оставя на тебе – ами че тя не е негова. Тя е крадена, най-точно – взета е с измама от човек, който го е обичал, радвал му се е. Има живи хора, които знаят това, останали са писмени следи. Ще се размирише някой хубав ден, тогава тези, дето сега те пожалиха, с какво ще се оправдават? За окрадените наследници, ти, хубаво момиче, ще си измамницата. Едно престъпление не се заличава, когато не се говори за него. Така се култивират нови престъпления. Ех, хора, хора!

Ето че пак настъпи нощта. Топла, лятна, със звезди по небето. Оттука като ги гледаш, всичките изглеждат еднакво. Светят си постоянно, е, някои по-силно, други съвсем слабо, но никоя не мига тревожно или радостно.. Ако някой гледа моите жители отгоре, може да стигне до същия извод. Движат се, ръкомахат – значи всички са добре. Глобално. Ама дали от силна радост или непреодолима мъка махат с ръце, кой да ти каже. Само те самите поотделно и най-близките до тях хора. И аз – изповедницата на всички. Чувала съм, че в планината, където няма улици, тя самичка отговаря за всички свои жители. Като зная какви големи планини има, как ли им стига търпението да приласкават всичките? Толкова е трудно...
Ето в момента. На гарата спря нощният влак от Пловдив и на перона се изсипаха тези, които отиват на адреси в тази част на града.
Четирима мъже се събрали случайно в едно купе, отворили картите и пийнали междувременно от шишето ракия на единия. Весели, шумни сега. Този с шишето, го помъкнал в ръка с десет капки на дъното, а още не се е сетил, че забрави в купето мрежата с буркана мед и парчето домашно сирене, която дядо и баба изпратиха за внучето. Мъча се да му внуша, че носеше и мрежа, ама не ме чува. След час ще се сети и макар, че ще го премълчи в къщи, аз ще трябва да изчиствам съня му от угризения и самообвинения.  Защото не е лош човек. Утре ще отидат със сина за компенсация чак на другия ми край – в зоологическата градина. За момчето тази подмяна дори е по-хубава, но за дядото и бабата – не.
Един баща идва в София да прибере дъщеря си, която не успя да влезе в университета. В душата му препълнено с болки – за нейното бъдеще, за неговите надежди. Дъщерята го чака в квартирата със свито сърце. Ще направя всичко възможно, ще се извия, ако трябва, за да светне най-светлата звезда от небето точно срещу малкото й балконче, когато след половин час седнат двамата там. Животът не свършва днес или утре – дори за него. Той си тече. Днес между скалисти пусти брегове, утре в широка равнина под благия поглед на слънцето.

Двама „бизнесмени” носят своите си уморени тела към първия вагон на влака – ще си вземат колата, която пътува със собствено място там. Ох, каква изненада съм им приготвила. Имам си една тайна дупка, отварям я точно пред тях след десет минути и хоп – предният мост отива на кино.
На тази майка с двете деца как да помогна! Малкото спи отпуснато в ръцете й, по-голямото я дърпа към самотната „Делта” отвън. Не знам къде е мъжът й. Няма никаква мисъл за него в главата й.
На прегърнатите момче и момиче не им е до мен. И аз не ги мисля тях. В кафенето до подлеза на „Оборище” седи друга „двойка” – тя отпива отегчено „Фанта”, той се оглежда кой шаран ще клъвне на кръстосаните й крака. Нещастници! На два километра нагоре, след Семинарията, такъв „купон се вихри” – на „девойките” не им остава време да изсъхнат.

В денонощното заведение до бензиностанцията всяка нощ идва един 45-годишен мъж. Той това лято спи под боровете отзад на поляната. Това му е развлечението преди сън. Много ми е симпатичен. Говорим си дълго двамата след това.

Точно в блока насреща друг мъж, на 50 години, не може да намери изхода в живота си. Женен отдавна за жена, която по своему го е обичала навремето, с две деца от нея, които са най-голямата му придобивка. Страшен ум, но еднопластов. Едното нещо с което се е захванал сега, го обсебва целия. Не вижда, не съобразява елементарни други неща. А хитреците наоколо само това чакат. Дори не е необходимо да се крият, когато му въртят отвратителни номера. Безочливо му казват: „Гледай сега. Слагаме тази бананова кора в краката ти. Внимавай да не я настъпиш.” Той отговаря: „Добре” и в следващия момент стъпва отгоре й. Голям смях пада след това.  В тези подли времена на първоначално натрупване на капитала той и такива като него, а те са много, нямат никакъв шанс. Жена му иска да бъде принцеса. Естествено, че вече не го харесва. Не може да носи пари. Иска да го напуска. И такива като нея – много. Да, ама отново еднопластието: децата трябва да имат майка. Ни напред, ни назад. До смъртта. Аз ще съм тази, която ще приласкае този мъж, а жената ще накажа. Светът трябва да се състои от добри, а не от успели хора. Който разбрал, разбрал. Който не е, ще изяде накрая всичките си бананови кори. Събирам ги. Дори на мексикански бог да се престорва, колът го чака.
В болницата до гората днес умря друг мръсник по душа. Ще се пържи в ада, където му е мястото. Пуснали вече духа му по подземния улей, казаха ми. Ние, наземните улици, имаме грижата да съобщаваме на останалите живи жертви, че палачите им са наказани. В моя район има двама старци на „Бигла”, в чиято къща този живееше от 35 години, без да е платил нито лев. При тях сега е внучето Денислав. Отивам в съня му да разправя за добрите хора, които живеят около него. Дени е голям сладур.

Каква хубава лятна нощ!”

 

 

 

Dobronameren.blog.bg                6.6.2012

 

 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462099
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031