Странно нещо е светът. В цялата му необятност, Човекът е успял да го фрагментира, или простичко казано - да го нареже на филийки в които живее едновременно.
Една за семейството, в другата ходи на работа, в третата "по работа", четвъртата...

 И умряло да е кучето - ритай, ритай. До немай къде.
Да не проговори за Костинброд и всичко останало.
Ритай докато спре. Не че не доказа до сега своята вярност. Кучето не предава ръката която го храни. А днес хиените огладнели ще пуснат и...

Тая предплатена вехта клавенистка.
Що спре за щерка си да писка, а взе за ГЕРБ на колене дните да брои - избраха други,
она подела яко, па не ще да спре.

И тази вечер, на вълните на радостта.

 Опитай, не боли.