Въртя се, въртя се и по видело кацна пак там - на жицата. 
Мина времето когато чакаше една българка, сега всяка сутрин си клати краката и брои кравите които малко след изгрева щяха отново да минат под прословутата жица на път за паша.

Минава час и още преди да се зададат по прашния път /?/ се чува гладно мучене а в утринта вече се носят телесните им миризми.

Но Йоцо е свикнал, седи на жицата и чака стадото с крави да мине под краката му. Винаги се очароваше когато в облак от прах и рога видеше Белчо. 

Слънцето изгря но днес мученето на кравите зае второ място. Задават се по асфалтираната велоалея с комични чупки а дедото започва пак да ги брои, да не би некоя да се е затрила.

Здравка, Лудата де все вършее из комшиите, Икономката, минава и Яката .... и си мисли:
Белчо, Белчо. Язък ти за топките - глей к"во стадо ялови крави остави. И земя за оран не си оставиха. Да беше ги подбирал преди да станеш вол.