Видео от столовата на едно училище в Япония.


В Япония обядът не е просто хранене.




Това което е необичайното ще разберете от онлайн-екскурзията в едно училище от Saitama. Запознайте се с Yui. Днес това момиче ще разкаже какво представлява обяда в нейното училище.




Пет работника от училищната столова готвят за 720 души. Картофите които чистят са отгледани от шестокласниците в училищната ферма /стопанство/.
Днес менюто е риба със сос от круши /които също се отглеждат в училищната градина/, пюре, хляб, зеленчукова супа и мляко.




Храната се разпределя в контейнери за всеки клас.




След 4-тия учебен час учениците благодарят на учителя за проведеният урок. Време е за обеда който продължава 45 минути колкото е и учебния час.




Учениците се обличат с бели шапки, брестилки и маски за лице и задължително се измиват с гел за ръце.




Дежурните се отправят за контейнерите с храна като първо благодарят на кухненските работници.




Малките ученици превозват храната с колички.




Това е дежурният който отговаря за млякото. Той раздава на всеки по една опаковка.




Тук разливат супата.




След сервирането дежурните отчитат колко храна е останала. Нищо не трябва да се изхвърля.




Учителят обядва с децата. Преди да започнат им разказва за произхода на продуктите които сега са на масата им.




След обяда дежурните си разпределят млякото и рибата които са останали. "Камък, ножица, хартия".




Освен това подготвят опаковките от мляко за рециклиране като ги измиват, изсушават, подреждат в контейнери и носят на място от където да ги извозят за преработване.





Почистването на зъбите след храна е задължително.




Отсервирането учениците правят сами.




В 13:10 започва почистването. Децата мият пода, коридорите и тоалетните.




Децата от ранна възраст се приучават на труд, те знаят че продуктите не им се дват даром само за да растат.

Потресаващо!

  https://www.youtube.com/v/hL5mKE4e4uU



Превод на БГ - zax.    

чистота, лична хигиена, здравословна храна...
Има много какво да се поучим!

Не!
Има много което трябва да си припомним!

децата сами да си сервират и отнасят храната. Изобщо не си го представям с нашите разглезени отрочета. Но за това и сами сме си виновни. Иначе - браво на японците!

остава само чаената церемония и бонзай.

Не мислиш ли, че едното не изключва другото?
Примерно идеята за почистването на зъбите след хранене може да си приложи и у нас, поне аз не съм чула подобно нещо за нашите училища, но това пък предполага наличие навсякъде на топла вода...

Мъсълта ми отлетя в миналото - заповядай част от спомените.

Всеки ден трябваше да се храним, два пъти на ден и да пием вряло мляко.
Пролет и есен ни изкарваха от час и ни водеха във физкултурния салон нахлузили тъмни очила полу-голи целия клас в кръг около кварцова лампа.

Метяхме и училищния двор ... но и оградите бяха като пътна маркировка, за презкачане.

Порезаницата с масло и сол, чашата с мляко и сурово яйце. Които влизаха като пред обедна закуска и след обедна докарваха на шайките 5-пъти калорична храна на ден.

В селскостопанския двор с насипите жито, овес и други влизахме с прашките и едно куче. Първите три гутлабана го оставяхме да изяде, от цяло ято което яде от житото опасани с канап на кръста се прибирахме с по две тави гълъби.

Там ... и тогава хлебарки нямаше по къщи дори в тези без канализация.

Как се пекат гълъби, косери и врабчета. Царевица и картофи, гъби - хлапета си палехме огън и всичко на жар, тогава никой не подпалваше пожарища да разчиства земи или прикрива следи.
Нямаше телефони - не гсм-и, ние си познавахме и пазихме територията наречена Родина.

Днес децата пият флуорно мляко, набиват ронена царевица с майонеза и чипсове.
Благодаря ти за споделеното, виж ти - научих какво е гутлабан...
Хубава вечер!:)

... и не съжалявам.
:)

Интересно ми е, върху тази им мания по хигиената, радиацията от Нагасаки и Хирошима какво ли влияние има.