Избори и следизборни рефлексии в “Прозореца на Овертон”

Пояснение: В терминологията на психосоциалните науки с “Прозорец на Овертон” се представя дълбоко патологичният по своето естество процес на преминаване на едно явление от мисловноповеденческия спектър на абсолютно недопустимото, престъпното, наказуемо от закона, през допустимото, неутрално от към моралните регулатори за добро и зло, до утвърждаването му като общовалидна социална норма, защитаваща го със закон. Наречен е на своя откривател - американският електроинженер и юрист Джоузеф Овертон.

*******
И местните избори минаха и заминаха. И както винаги имаше и загубили, имаше и спечелили, но както обикновено най-облагодетелствани си бяха неспирно говoрещите и пишещи журналисти, политически анализатори, социолози, политолози и всевъзможни други коментатори. А техните обилни словоизлеяния едва ли биха били повод за някакъв по-особен интерес, ако не се прокрадваше - поне при някои от тях, рефлексията в Прозореца на Овертон на онова твърде пагубно за българската демокрация патологично социално явление, познато като търговия с гласове. Схемата е класическа - заговори се за задълбочаващо се обществено неравенство - но представете си - не между доходите на управляващи и управлявани, а между образователното им ниво, от което бяха изведени съждения и за ниски морални качества на ... малообразованите. Изтъкна се, че всъщност това е и световен процес, от който ние просто няма как да бъдем изключение. Уточни се, че явлението е масово, макар и наказуемо от закона...
По този начин, доскоро яростно заклеймяваното патологично изборно явление, започнало преди десетилетия с раздаване на кебапчета на електоралните маси и достигнало до настоящата възможност гласуващият с 4 бюлетини избирател от примерно - Софийско село, да може да продаде гласа си на 4 различни политически субекти, бе пренасочено към графата на допустимото, защото го има по света, а е и масово. Следващата стъпка е да бъде утвърдено със закон като общозадължителна норма...
“Бедний, ми бедний български гражданино - ти, който понесе деспотизма на социализма и тиранията на последвалата го олигархия, ще изтърпиш ли и абсурда на връхлитащата мъникрация?”

 

а изборите за нов главен прокурор се превърнаха в осветляване на закрлиьниките на задкулисието, което досторо наричахме мафията.