Пукам се, руша се.
И стените в тази стара стая падат на парчета.
Тази къща буря я разтресе,
мен обаче изстрели от хилядите псета.
Пукам се и падам.
Покрива се спуска срещу мене.
Викам. Толкова пострадах,
но няма никой да ме вземе.
Пукам се, загивам.
Чужди фарсове минаха през мене.
Чувам тътен на прозорци,
той тъгата двойно ще раздене.  

Паднах. Всичко покрай мене пада.
Вън не мога да изляза,
нещо гърлото ми стяга.
Грохота се чува, тук в две тела-
едното буря го разтресе, другото- хорската стрела.  

муци ,sorry..
lebst Du, wirklich in Berlin..

Ich - nein