Постинг
22.05.2017 18:00 -
ГРАДОВЕТЕ НА ХОРАТА
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 6071 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 23.05.2017 13:31
Прочетен: 6071 Коментари: 16 Гласове:
41
Последна промяна: 23.05.2017 13:31
ГРАДОВЕТЕ НА ХОРАТА
В градовете на хората
има всичко -
обитават в тях Ангели
има деца и птици
има търговци и посредници
бащи и майки, политици,
граждани и бездомници
в тях са сираците на Бог
в тях са поетите, които
внимават как стъпват
в ъглите на вечността
с длани, пълни с трошици
за вече изчезващи видове -
(врабчета и тям подобни)
Когато вървиш в градовете
дори не се питаш,
защото не знаеш,
че от теб зависи,
кого ще срещнеш
20 май, 2017
В градовете на хората
има всичко -
обитават в тях Ангели
има деца и птици
има търговци и посредници
бащи и майки, политици,
граждани и бездомници
в тях са сираците на Бог
в тях са поетите, които
внимават как стъпват
в ъглите на вечността
с длани, пълни с трошици
за вече изчезващи видове -
(врабчета и тям подобни)
Когато вървиш в градовете
дори не се питаш,
защото не знаеш,
че от теб зависи,
кого ще срещнеш
20 май, 2017
Тагове:
АЛБЕР К А М Ю - „ЧУЖДЕНЕЦЪТ“ - анал...
Римските пътища в България 7
Показвам Ви колко лесно е да си спретнет...
Римските пътища в България 7
Показвам Ви колко лесно е да си спретнет...
Прекрасно и мъдро, Наде!
Хубава вечер!
цитирайХубава вечер!
ти пишеш така, както дишаш..
не знам защо, но пред мен се появи
огледалното „Аз не съм“ на Руми..
това беше моят отглас..
поздрави, мила и мн.радостни дни..
Юлия
цитирайне знам защо, но пред мен се появи
огледалното „Аз не съм“ на Руми..
това беше моят отглас..
поздрави, мила и мн.радостни дни..
Юлия
batogo написа:
Прекрасно и мъдро, Наде!
Хубава вечер!
Хубава вечер!
Здравей, Огняне, много се радвам, че ти харесва, благодаря за присъствието и че поспря при мен! :) Хубава вечер и на теб!
saanki написа:
ти пишеш така, както дишаш..
не знам защо, но пред мен се появи
огледалното „Аз не съм“ на Руми..
това беше моят отглас..
поздрави, мила и мн.радостни дни..
Юлия
не знам защо, но пред мен се появи
огледалното „Аз не съм“ на Руми..
това беше моят отглас..
поздрави, мила и мн.радостни дни..
Юлия
Привет, Юле, радвам се, че пак се срещаме, благодаря ти сърдечно! :) Сякаш не зависи от мен, не всякога "чувам" и записвам нови неща. Наистина имам няколко, които никъде не съм публикувала, ще им дойде времето. Боже, Руми! Благодаря ти, нямам думи. Само дето аз не съм познавач на Руми, по-добре знам Омар Хаям и не се сещам за "Аз не съм", но ще го потърся. Знаеш ли, няма по-голяма радост от това да стигнеш до истината и да разбереш, че друг човек, друг дух отдавна я обитава, а ти само си се докоснал, но си извървял своята част от пътя. :) Наскоро ми се случи така... Истински дар! Прегръдки и хубава вечер!
Прегръдки !
цитирайstela50 написа:
Прегръдки !
Благодаря ти, Таничка, радвам се, че ти харесва :) Прегръдки и поздрави вкъщи и на стария град!
7.
malchaniaotnadejda7 -
Поздрав за вас, приятели! Честит празник на буквите - с образите и думите на Христо Фотев:
23.05.2017 12:47
23.05.2017 12:47
НЕБЕТО СЕ СЪБЛИЧА...
Небето се съблича със безмилостно
спокойствие...тъй нечовешки хубаво
се извисява ръстът му -
без никого
да унизи, за да изтъкне себе си...
(Какво по-недостъпно и по-нравствено?)
И с влака ний прелитаме през гарите,
по-чисти и по-празнични от спомени!
Под туй небе - не вярвай в пустотата му!-
тъй слепи са очите ни и устните!
И тъй печално-радостни внезапните
ми мисли... Да говоря ли за себе си?
Отново ли да лъжа?
Предизвиква ме
и плаши ме невинноста на думите...
Убива ме жестокото насилие
над думите... И няма ли наистина
аз да заслужа тяхното доверие?
Как стана туй ужасно престъпление?
И кой ще ме накаже? Стига повече
за себе си...По-близо до дърветата!
(Кой ще ми върне правото на славея
да пея за луната.) Виждам своето
мълчание в дърветата... Зелени са
до болка във очите ми дърветата!
А планината - в утрото - изваяна
от здраве... Как димят братоубийствено
усоите под дървените мостове!
Кръвта ми е населена със спомени.
По-близки и по-призрачни от гарите!
Върби. Под тях незримотото присъствие
на нечия ръка... И тия покриви,
тъй скромно адресирани към слънцето!
Пак ме обзема старото безумие -
под всички покриви, във всички влакове!
Във всички самолети едновременно!
Със всички стюардеси и без никоя!
Пак старото безумие... Понякога
мечтая за съдбата аз на въздуха!
Да тръгна подир въздуха и нека той,
смиреният, ме учи на поезия!
(Как да извая своето присъствие.)
Мълчете! Оставете ме със въздуха
във влака - в коридора до прозореца!
Тъй мое е небето - и на всички ви!
Щастливи ли сте? Аз летя към гарата
и тя сама по себе си е щастие!
Тъй голо и свободно е сърцето ми,
че тръгва по небето!
А насреща ми -
дърветата с разтворени обятия!
ХРИСТО ФОТЕВ
ps Какво повече от това, което е казал Христо Фотев тук и сега и там, отвъд, да ви пожелая. В последното му интервю във "Всяка неделя", когато го попитаха, "- Какво ще кажете на враговете си, той отговори "- Аз нямам врагове." Питащият продължи: "А какво ще пожелаете на приятелите си, на тези, които ви обичат, на вашите читатели?" Христо се усмихна. С онази негова мълчалива, много тиха "вътрешна усмивка":
"Пожелавам им да бъдат! Това е много повече, отколкото да са живи. И здрави."
цитирайНебето се съблича със безмилостно
спокойствие...тъй нечовешки хубаво
се извисява ръстът му -
без никого
да унизи, за да изтъкне себе си...
(Какво по-недостъпно и по-нравствено?)
И с влака ний прелитаме през гарите,
по-чисти и по-празнични от спомени!
Под туй небе - не вярвай в пустотата му!-
тъй слепи са очите ни и устните!
И тъй печално-радостни внезапните
ми мисли... Да говоря ли за себе си?
Отново ли да лъжа?
Предизвиква ме
и плаши ме невинноста на думите...
Убива ме жестокото насилие
над думите... И няма ли наистина
аз да заслужа тяхното доверие?
Как стана туй ужасно престъпление?
И кой ще ме накаже? Стига повече
за себе си...По-близо до дърветата!
(Кой ще ми върне правото на славея
да пея за луната.) Виждам своето
мълчание в дърветата... Зелени са
до болка във очите ми дърветата!
А планината - в утрото - изваяна
от здраве... Как димят братоубийствено
усоите под дървените мостове!
Кръвта ми е населена със спомени.
По-близки и по-призрачни от гарите!
Върби. Под тях незримотото присъствие
на нечия ръка... И тия покриви,
тъй скромно адресирани към слънцето!
Пак ме обзема старото безумие -
под всички покриви, във всички влакове!
Във всички самолети едновременно!
Със всички стюардеси и без никоя!
Пак старото безумие... Понякога
мечтая за съдбата аз на въздуха!
Да тръгна подир въздуха и нека той,
смиреният, ме учи на поезия!
(Как да извая своето присъствие.)
Мълчете! Оставете ме със въздуха
във влака - в коридора до прозореца!
Тъй мое е небето - и на всички ви!
Щастливи ли сте? Аз летя към гарата
и тя сама по себе си е щастие!
Тъй голо и свободно е сърцето ми,
че тръгва по небето!
А насреща ми -
дърветата с разтворени обятия!
ХРИСТО ФОТЕВ
ps Какво повече от това, което е казал Христо Фотев тук и сега и там, отвъд, да ви пожелая. В последното му интервю във "Всяка неделя", когато го попитаха, "- Какво ще кажете на враговете си, той отговори "- Аз нямам врагове." Питащият продължи: "А какво ще пожелаете на приятелите си, на тези, които ви обичат, на вашите читатели?" Христо се усмихна. С онази негова мълчалива, много тиха "вътрешна усмивка":
"Пожелавам им да бъдат! Това е много повече, отколкото да са живи. И здрави."
saanki написа:
ти пишеш така, както дишаш..
не знам защо, но пред мен се появи
огледалното „Аз не съм“ на Руми..
това беше моят отглас..
поздрави, мила и мн.радостни дни..
Юлия
не знам защо, но пред мен се появи
огледалното „Аз не съм“ на Руми..
това беше моят отглас..
поздрави, мила и мн.радостни дни..
Юлия
"АЗ НЕ СЪМ - Руми
Какво да правя, О, мюсюлмани?
Аз не мога да се разпозная…
Не съм християнин, нито евреин,
не съм факир, ни мюсюлманин.
Не съм от Изток или пък от Запад,
ни от земята съм, нито от морето.
Не идвам от мината на природата,
нито от кръжащите звезди.
Не съм от пръст направен, нито от вода,
нито пък от вятър или огън.
Не съм с кралско потекло,
нито от прахта на тоз килим.
Не съм от дълбините, ни отвъд.
Не съм от Индия или Китай,
нито от България или Саксония;
не съм от кралството Ирак,
нито от земята Корасан.
Не съм от този свят
или от следващия,
ни от небесата или от чистилището.
Мястото ми е, където място няма.
Следата моя е безследното.
Не е тялото, нито пък душата,
тъй като принадлежа
на душата на Любимия."
О, Юле, сега те разбрах, благодаря ти! Прекрасно е откровението на Руми - истинно, дълбоко. Да, може би защото моето споделяне е за изборите, за избора, който правим. И този избор може да бъде богоравен, но може да ни окове завинаги, да ни лиши от свободата на истината. Какъвто и да е, все още ни принадлежи - все още можем да избираме. Да, Любовта движи световете, но тя има и едно друго качество - тя е извън тях, над тях. Тя е в свободата на истината, в безпределния й покой, във върховната му непреодолима и съграждаща, сюрреална "скорост", в самото ускорение на живия живот и същевременно тя е ненакърнимост, неподвластност на всяко движение. Руми е изключителен мъдрец, трябва да го прочета! Това е чистият дух в целостта на нетленното му тържество! -
"Не съм от този свят
или от следващия,
ни от небесата или от чистилището.
Мястото ми е, където място няма.
Следата моя е безследното.
Не е тялото, нито пък душата,
тъй като принадлежа
на душата на Любимия."
Благодаря ти! :) Това са и думите на Исая, един от великите старозаветни учители - "Любовта те прави безсмъртен."
градовете на хората... на ръба на поносимост.
цитирайsestra написа:
градовете на хората... на ръба на поносимост.
Стани, Здравей, благодаря ти, благодаря ти и за първото послание на апостол Павел до Коринтяните! Колко хубаво е то, истината диша в него както океанът, приютил тайната за това, което сме били и което ше бъдем! Ние сме длъжни да присъстваме всеки миг, винаги. Само тогава може да кажем, че живеем, че сме живи. В първата ми поетична книжица "Вричане" имам това - в "Присъствие". Говоря за "най-доброто и страшно присъствие", изтъкало всеки наш миг. Ако сме неспособни да дадем най-доброто от себе си, нашето съществуване е невъзможно и излишно, обречено. Прегръдки и светла вечер, Стани, радостен празник утре!
"... щом любов нямам,
нищо не съм ...
Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества,
ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.
...
А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта."
както музиката е в паузите!
Честит утрешен празник!
цитирайЧестит утрешен празник!
nalia написа:
както музиката е в паузите!
Честит утрешен празник!
Честит утрешен празник!
Привет, мила Наталия, благодаря ти, че ми гостуваш, честит празник на Словото, което ни създаде и което ние пресъздаваме с всеки наш дъх, с всяка наша дума и помисъл. Словото е самият безначален Бог в нас, трябва да го пазим, да бдим над него, дадена ни е силата и будността на пазители, от нашите избори зависи, дали ще я разгърнем, дали ще изберем нетлеността на Словото или нещо друго. Прегръдки, хубава вечер! :)
Чудесно е, Наде! :) Честит празник! :)
цитирайkometapg написа:
Чудесно е, Наде! :) Честит празник! :)
Благодаря ти, мила Светле! Честит празник и на теб - всеки ден трябва да празнуваме Словото, толкова е хубаво то да живее в нас и ние да останем в неговия безграничен и надвечен източник, да животворим. :) Прегръдки, много се радвам, че поспря при мен и ти благодаря за вълшебните споделяния.
Градовете на хората - някога и сега. В трети век преди Христа и днес - в обогатената ни реалност. Пътища и хора, и поети, "които/ внимават как стъпват/в ъглите на вечността".
Много ми хареса!
Май съм пропуснала да ти честитя празника, извини ме, Наде! Закъснял празничен поздрав за тебе с част от любимо стихотворение на непостижимия Фотев:
Улицата ме изпълни...
......................................................
Града -
най-хубавия на земята ми се радваше.
Най-хубавия, с когото си приличаме,
ме водеше, и блъскаше, и викаше.
Изпълваше душата ми със своето
чудесно настроение. Челото ми
звънтеше от огромно напрежение,
най-хубавото ми стихотворение
изпълни върховете на ръцете ми
със сините си мълнии. Заглавие?
България, Бургас, Любов, Завръщане...
И всичките са хубави. Гореше ме
най-хубавото ми стихотворение
голямото,
великото,
най-странното,
което няма да забравя никога.
Което няма да напиша никога.
Ще го раздам с безумно нетърпение
на улиците, хората, дърветата.
Със своето свенливо ръкостискане,
със звънките си поздрави, със страстните
тревоги и надежди, и вълнения,
с усмивки и безумства и ридания,
със удари, и устни, и любов!
Прегръдка с пожелание за нова, по-мъдра свобода в избора, светлина във вдъхновението и святост в божественото докосване до словесните небеса!
цитирайМного ми хареса!
Май съм пропуснала да ти честитя празника, извини ме, Наде! Закъснял празничен поздрав за тебе с част от любимо стихотворение на непостижимия Фотев:
Улицата ме изпълни...
......................................................
Града -
най-хубавия на земята ми се радваше.
Най-хубавия, с когото си приличаме,
ме водеше, и блъскаше, и викаше.
Изпълваше душата ми със своето
чудесно настроение. Челото ми
звънтеше от огромно напрежение,
най-хубавото ми стихотворение
изпълни върховете на ръцете ми
със сините си мълнии. Заглавие?
България, Бургас, Любов, Завръщане...
И всичките са хубави. Гореше ме
най-хубавото ми стихотворение
голямото,
великото,
най-странното,
което няма да забравя никога.
Което няма да напиша никога.
Ще го раздам с безумно нетърпение
на улиците, хората, дърветата.
Със своето свенливо ръкостискане,
със звънките си поздрави, със страстните
тревоги и надежди, и вълнения,
с усмивки и безумства и ридания,
със удари, и устни, и любов!
Прегръдка с пожелание за нова, по-мъдра свобода в избора, светлина във вдъхновението и святост в божественото докосване до словесните небеса!
donchevav написа:
Градовете на хората - някога и сега. В трети век преди Христа и днес - в обогатената ни реалност. Пътища и хора, и поети, "които/ внимават как стъпват/в ъглите на вечността".
Много ми хареса!
Май съм пропуснала да ти честитя празника, извини ме, Наде! Закъснял празничен поздрав за тебе с част от любимо стихотворение на непостижимия Фотев:
Улицата ме изпълни...
......................................................
Града -
най-хубавия на земята ми се радваше.
Най-хубавия, с когото си приличаме,
ме водеше, и блъскаше, и викаше.
Изпълваше душата ми със своето
чудесно настроение. Челото ми
звънтеше от огромно напрежение,
най-хубавото ми стихотворение
изпълни върховете на ръцете ми
със сините си мълнии. Заглавие?
България, Бургас, Любов, Завръщане...
И всичките са хубави. Гореше ме
най-хубавото ми стихотворение
голямото,
великото,
най-странното,
което няма да забравя никога.
Което няма да напиша никога.
Ще го раздам с безумно нетърпение
на улиците, хората, дърветата.
Със своето свенливо ръкостискане,
със звънките си поздрави, със страстните
тревоги и надежди, и вълнения,
с усмивки и безумства и ридания,
със удари, и устни, и любов!
Прегръдка с пожелание за нова, по-мъдра свобода в избора, светлина във вдъхновението и святост в божественото докосване до словесните небеса!
Много ми хареса!
Май съм пропуснала да ти честитя празника, извини ме, Наде! Закъснял празничен поздрав за тебе с част от любимо стихотворение на непостижимия Фотев:
Улицата ме изпълни...
......................................................
Града -
най-хубавия на земята ми се радваше.
Най-хубавия, с когото си приличаме,
ме водеше, и блъскаше, и викаше.
Изпълваше душата ми със своето
чудесно настроение. Челото ми
звънтеше от огромно напрежение,
най-хубавото ми стихотворение
изпълни върховете на ръцете ми
със сините си мълнии. Заглавие?
България, Бургас, Любов, Завръщане...
И всичките са хубави. Гореше ме
най-хубавото ми стихотворение
голямото,
великото,
най-странното,
което няма да забравя никога.
Което няма да напиша никога.
Ще го раздам с безумно нетърпение
на улиците, хората, дърветата.
Със своето свенливо ръкостискане,
със звънките си поздрави, със страстните
тревоги и надежди, и вълнения,
с усмивки и безумства и ридания,
със удари, и устни, и любов!
Прегръдка с пожелание за нова, по-мъдра свобода в избора, светлина във вдъхновението и святост в божественото докосване до словесните небеса!
О, Вени, чак сега прочетох поздрава ти, благодаря ти, каквото и да кажа, няма да е същото, затова ще помълча в щастието от твоите благопожелания и радостта от Христовото "Улицата ме изпълни"... И на теб, от сърце - да бъдеш винаги в Словото и божествената му светлина да те пази и вдъхновява, вечно да грее в сърцето ти!:)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43590
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА